Цинков оксид – 1кг. – 2ZnO

Цинков оксид –  1кг. – 2ZnO

Оксидът на цинка се получава при пряко взаимодействие на цинк и кислород при загряване.
2Zn + O2 → 2ZnO
Той е продукт на термичното разлагане на хидроксида, карбоната, нитрата и други соли на кислородосъдържащите киселини на цинка. Цинковият оксид е твърдо вещество с бял цвят, много малко разтворимо във вода – около 4-5 мг на литър при 18оС. Може да се получи фино диспергиран. Топи се при 1975оС, под налягане. При около 1720оС налягането на парите на ZnO е равно на една атмосфера, без да се стапя.
Цветът на оксида се мени при промяна на температурата – той е жълтеникав на горещо и бял на студено. Тъй като d-подслоят е напълно зает и стабилен, тази промяна в цвета се отдава на наличието на дефекти в кристалната структура на твърдия оксид. Броят на тези дефекти нараства с повишаване на температурата, а това води до углъбяване на цвета. Възможна причина за това явление е изместване на областта на светлинната абсорбция в зависимост от температурата. При обикновена температура тази област лежи изцяло в ултравиолетовата област. При повишаване на температурата тя се измества към по-дългите дължини на вълната, като от части влиза във виолетовата и синята част на спектъра, при което оксидът се обагря в жълто. Способността на ZnO да абсорбира ултравиолетовите лъчи при обикновена температура се използва в медицината за изготвяне на кремове, които предпазват кожата от ултравиолетовата светлина, която се съдържа винаги в слънчевата светлина.
Относителното тегло на цинковия оксид варира от 5,5 до 5,7 в зависимост от начина на получаването му. Полученият от термичното разлагане на Zn(NO3)2 оксид е плътен, с добре оформени кристалчета и има по-голямо относително тегло. Химически реактиви се продават САМО на ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.