Портрет на Пенчо Славейков в рамка – 42 х 30 см.

Пенчо Петков Славейков е български поет. Участва в литературния кръг „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.
Библиография
Момини сълзи, 1888.
Епически песни. Кн. 1. 1896.
Блянове. Епически песни. Кн. 2. 1898.
Епически песни. 1902.
Сън за щастие, 1906. (включва „Докле е младост…“, „Безумний вихър“, „Спря се орача…“, „Вият се облаци…“, „Капчици дъждовни…“, „Над безкрайните полета…“, „Над вършини и долини…“, „Плакала е горчиво…“, „Во стаичката пръска аромат“, „Ни лъх не дъхва…“, „Спи езерото…“, „Морна лятна нощ…“ и др.)
Епически песни. 1882 – 1907, 1907. (включва „Неразделни“, „Сърце на сърцата“, „Ралица“, „Фрина“, „Змейново любе“, „Късмет“, „Луд Гидия“, „Поет“, „Микел Анджело“, „Бойко“, „Харамии – 3“, „По жътва“, „Коледари“, Cis Moll, „Чумави“, „Симфония на безнадежността“ и др.)
На Острова на блажените, 1910. (включва „Сто двадесет души“, „Катунари“, „Над него ден изгрява“, „Баща ми в мен“, „Псалом на поета“, „Самоубиец“ и др.)
Кървава песен. Част 1 – 3, 1911 – 1913.
Немски поети, 1911.
Книга на песните. Редактор д-р К. Кръстев, 1917.

Материал: Картон, Метал, Слюда

Размери (см.): 42 х 30