Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–1945).
Литературен уредник (1938–1943) във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–1951) и в Сатиричния театър в София. Член е на БКП от 1944 г.
Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964) и Париж (1964–1966).
За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–1939), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония.
Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“.
Превежда „Героична комедия“ от Едмон Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети.
Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Библиография:
Испания на кръст, стихове, София: Печатница България, 1937, 56 страници.
Избрани стихове, София: Полиграф, 1948 г
Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
Луиджи, поема, София: Народна младеж, 1953, 40 с.
Стихове в паласките, София: Държавно военно издателство, 1954 (1957, 1960)
Смешен пантеон, София: Български писател, 1957, 102 с.
Лирика, София: Български писател, 1960, 110 с.
Машината на времето, 1960
Роза на ветровете, стихотворения, Варна: Държавно издателство, 1960, 36 с.
Чудната врата, стихове за деца, 1960
Лирика, 1961
Стихотворения, 1962
Пъстро ято, стихове за юноши, София: Народна младеж, 1963, 104 с.
За да останеш, избрана лирика, София: Български писател, 1965, 184 с.
Свирепият славей, сатирични стихотворения, София: Профиздат, 1965, 94 с.
Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
Стихотворения, 1966
Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, София: Български писател, 1967, 154 с.
Избрани произведения, под ред. и с предговор на Емил Петров, София: Български писател, 1969, 394 с.
Избрани творби, София: Български писател, 1976 (1980, 1986)
Жив съм, стихове, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 200 с.
Десетте лица на щастието, стихове, София: Хемус, 2000, 342 с.
За него
Симеон Правчанов, Веселин Ханчев, София: Български писател, 1971, 130 с.
Веселин Ханчев 1919-1966: Био-библиографски указател, съст. Стоян Стаев, Християна Илиева, Елена Фурнаджиева, София: Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий“, 1989, 256 с.
Материал: Картон
Размери (см.): 42 х 30
